155 години от рождението на Димитър Матов, български езиковед, фолклорист и етнограф /1864-1896/. От 1892 г. е учител в София и извънреден преподавател във Висшето училище в София Съредактор заедно с Иван Шишманов на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина" (1892-1895). Поставя на научни основи българската лексикология и лексикография с "За историята на новобългарската граматика" (1889), а с труда си "Към българския речник" (1892) - основите на българската етимология. Участва в решаването на правописния въпрос. В областта на фолклора изследва народни балади, прави сравнителни анализи на фолклора на българския, славянските, европейските и азиатските народи.