Антон Тома Безеншек /1854-1915/ е словенски езиковед, публицист, специалист по стенография и учител, работил през по-голямата част от живота си в България. Известен е като учения, който е приспособил стенографската система на Габелсбергер към южнославянските езици. През 1873 е избран за председател на студентската организация и научава хърватския вариант на габелсбергеровата система. По-късно постъпва в Загребския Университет, където учи гръцки, латински и български във философския факултет. Курс по стенография, посетен от 236 души за 5 години, е четен от него като студент. След дипломирането си, Безеншек посещава Прага, Дрезден и Любляна, получава разрешение за преподаване и започва да работи като главен стенограф в народното събрание в Любляна. В своите биографични бележки той пише, че има идея за обща южнославянска система за скоропис. По покана на българското правителство Безеншек идва в новоосвободеното Княжество през 1879 и започва работа като главен стенограф в Народното Събрание в София. На 25 септември 1879 провежда първия курс в България. През 1884 г. по донос на един от учениците си, Безеншек е уволнен от работата си в Народното Събрание, но вместо да приеме предложенията за връщане в Словения и Хърватска, решава да се премести в Пловдив, тогава столица на Източна Румелия. От 1885 до 1905 работи в тамошни гимназии, въвеждайки предмета етика в учебния план и прилагайки съвременни методики за преподаване на чужди езици — например неговото „Ново практическо ръководство за лесно изучаване на немския език“. Безеншек се връща в София през 1906 и остава там до смъртта си. Издава много публикации и преводи и преподава в Софийския университет от 1911 Г.