Името на движението произлиза от творбата на Клод Моне “Импресия. Изгрев слънце”, която той рисува 1872 г. Две години по-късно (1874 г.) Моне, Реноар, Дега, Писаро, Сисле, Базил и Берта Моризо организират изложба, по повод на която известният Луи Льороа (гравьор, художник и драматург) пише остра критика във френския вестник "Ле Шаривари". В статията, озаглавена “Изложбата на импресионистите”, Льороа заявява, че “Импресия. Изгрев слънце” на Клод Моне е неясна и объркана - просто една скица, план на творба, която не може да се нарече завършена композиция. Той сравнява импресионистичните творби с рисунки правени от маймуни и твърди, че те са толкова живопис, колкото ходенето на котка по клавиатура на пиано е музика. Жлъчната статия на Льороа дава и името на това ново направление в изобразителното изкуство. По-това време, привържениците на този стил не харесват това определение, съдържащо подигравка. Самите те предпочитат да се наричат "независими". Изложбата влиза в историята на изкуството под името Първа изложба на импресионистите. Организирани са общо осем такива изложби: 1874, 1876, 1877, 1879, 1880, 1881, 1882 и 1886 година (продължават без от тях да излизат големи имена). По-късно импресионистите са част от “Салона на отхвърлените” — място, където се събират отхвърлените от критиците картини и всеки има право да ги разгледа и прецени дали заслужено са били пренебрегнати. Едуар Мане е единственият голям представител на движението не участвал в нито една от тези изложби, а Камий Писаро е единственият участвал и в осемте.