15 години от смъртта на Богомил Нонев, български журналист, литературен критик, писател и дипломат /1920-2002/. Военен кореспондент на в. "Отечествен фронт" в Белград (1944-1945). Аташе по културата и печата в посолството на България в Сърбия (1947-1950). Председател на Сценарната комисия при Комитета за кинематографи (1951-1953). Главен редактор на сп. "Наша родина" (1954-1968). Главен директор на Българското радио и телевизия (26 ноември1966-1 януари 1969). Посланик на България в Тунис (30 септември 1972-31 август 1976). Съветник в Министерския съвет (1979-1982). Председател на Българския ПЕН-център (1989-1992). Член на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти (15 април 1966-22 май 1968) и заместник-председател на съюза (31 май 1967-26 ноември 1971). Сътрудничи на сп. "Просвета", сп. "Изкуство и критика", сп. "Златорог", сп. "Вестник", сп. "Дъга", сп. "Светлоструй". Автор е на сценарии за документални филми, съставител на фотоалбуми, редактор на сборници с поезия, публицистика и литературна критика. Автор е на книгите "Градове и хора" (1955), "Жанрове и художествено майсторство" (1953), "Биография на времето" (1972), "Строги нощи. Размисли и образи" (1986), "Приятели на прилива" (1989), "Сняг над годините" (2001) и др. Носител на орден "Народна република България" първа степен (февруари 1970), на орден "Георги Димитров" (1980) и др.