140 години от смъртта на Райко Жинзифов, български публицист, писател и общественик /1839- 1877/.

През 1856 г. работи като учител в Прилеп, където заедно с Димитър Миладинов водят борба против фанариотите, преустройват училищната програма и въвеждат българския език в училището и в църквата. През 1957 г. е учител в Кукуш. От 1858 г . до края на живота си живее в Москва, Русия, където се занимава с преподавателска дейност, развива публицистична, литературна, научна и преводаческа дейност.

Статиите му в руския печат играят съществена роля за изграждането на обществено мнение в Русия за тежкото положение на българския народ. Сътрудничи и на българските вестници "Дунавска зора", "Македония", "Свобода", "Българска пчела", "Век", "Време", в списанията "Читалище", "Периодическо списание", "Български книжици" и др., в които публикува статии, стихотворения, народни песни, един разказ. Автор е на стихотворенията и поемите "Гусляр в собор", "Гулаб", "Великден", "Сон", "Вдовица", "Кървава кошуля", "Алегория", "Здравица" и др.

Пръв превежда от староруски на български език "Слово о полку Игореве", произведения на Тарас Шевченко, Николай Некрасов и др. Значителна част от тези преводи са събрани в книгата "Новобългарска сбирка", издадена в Москва през 1863 г.