Нерон е римски император от 54 до 68 г. след Христа (15 декември 37 - 9 юни 68), а името му е останало в историята, като синоним на арогантен и жесток човек, който използва властта си за да задоволява ниските си страсти. Агрипина Младша е сестра на Калигура (нейното име става нарицателно за жена, готова на всичко, дори и да мине през трупове заради обичта си сина си) се жени за император Клавдий, по нейна воля той осиновява сина й̀(Нерон). Философът Сенека е възпитателят на младия Нерон - той става император на 17-годишна възраст (54 г.). За кратко време, въпреки крехката си възраст Нерон отравя Британик (законият наследник на Клавдий), убива собствената си майка, изгонва жена си (Октавия) и убива с ритник наложницата си Попея. Съществува и версия, че големият пожар в Рим (64 г.) е негово дело за да нарисува една картина... Умело възползвайки се от настъпилото смутно време в империята, Нерон обвинява за опожаряването на столицата християните. Затова те биват хвърлени на диви зверове, други били подложени на нечовешки зверства (намазани със смола, биват запалени, за да служат като главни на едно празненство в Нероновите градини). Нерон имал множество развратни увлечения, които не криел за ужас на римляните. Част от римските сенатори, начело с Пизон подготвят заговор срещу него, но Нерон ги разкрива повечето са избити, а на малка част им е позволено да се самоубият (римското законодателство пази правото на наследниците, когато висш чиновник се самоубие!). Сред тях са Петроний, Традей, Корбулон, поетите Сенека и Лукиан. Изплашени от масови безредици управителят на Галия — Виндекс и управителят на Испания — Галба — вдигат въстание. Под натиска на преторианската гвардия, Сенатът осъжда Нерон на смърт и той е принуден да бяга от Рим. Тук, историята е запазила един любопитен факт - виждайки застигащите го войници, Нерон заповядва на придружаващия го роб да го убие, като произнася прочутата фраза: "Какъв артист, светът, губи с мене!". Въпреки скандалната си популярност, Нерон се оказва добър администратор за империята. Той първи прокарва известна справедливост в законите за освободените роби и за длъжниците.