Йордан Йовков умира на 15 октомври 1937 г. - той е български писател, класик на българската литература - един от най-добрите майстори на разказа. Той е неизлечимо болен и последните 10 години от живота му са изключително тежки за него, през есента на 1937 г. заминава на лечение в Хисаря. Състоянието му внезапно се влошава и е опериран по спешност в Католическата болница в Пловдив, но след 24 часа умира. Погребението му в София се превръща в манифестация на народна любов и признателност. Роден е на 9 ноември 1880 г. в Жеравна, където преминават детските и юношеските годините му години. Завършва гимназия в София (1900), но след дипломирането си живее в Добруджа, където се преселва семейството му. През 1900 година се преселва в с. Долен извор. Завършва школата за запасни офицери в Княжево (1902–1904), като по време на обучението си публикува първата си творба — стихотворение. В началото на 1904 г. се записва студент в Юридическия факултет на Софийския университет, но смъртта на баща му осуетява следването му. Йовков се завръща в с. Долен извор и учителства в различни добруджански села до 1912 г., когато е мобилизиран. Участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота. През юни 1913 г. е ранен край Дойран, а месец по-късно е повишен в чин. След войните Йовков се установява в София и работи като редактор на списание „Народна армия“, където в бр.1 публикува очерк за Балканската война — „Утрото на паметния ден“. По-късно е назначен за библиотекар и редактор на списание „Преглед на Министерството на вътрешните работи и народното здраве“ в Отделението за социални грижи и благотворителност. През 1915 г. отново е мобилизиран и изпратен в гр. Ксанти. След края на Първата световна война настъпва един от най-тежките периоди в живота на Йовков. Втората национална катастрофа го заварва в Добрич. След трудни дни, изпълнени с душевни терзания и материални несгоди, и след като Добруджа е окупирана от румънците, Йовков минава нелегално границата и се установява във Варна, където е учител до есента на 1920 г. Последните 10 години от живота му са изпълнени с творчески труд и изтощително напрежение, което се отразява на здравето му. Най-значимите си военни творби Йовков събира в излезлите през 1917 и 1918 г. два тома „Разкази“. Когато отсъства от България, Йовков пише творби, които завинаи го правят част от националния духовен и литературен живот: сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“, „Вечери в Антимовския хан“, „Женско сърце“ и романите „Чифликът край границата“, „Ако можеха да говорят“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“.

Йовков е един от най-превежданите български автори - 70 книги са преведени на над 25 езика, а отделни творби над 37, - дори и на такива екзотични езици като арабски, виетнамски, китайски, персийски, хинди и японски.