145 години от смъртта на Спиридон Палаузов, български историк от руски произход, възрожденски обществен деец, медиевист /1818-1872/.

В периода на Кримската война (1853-1856) е командирован към руския Генерален щаб като специалист по българските въпроси. Заедно с Николай Палаузов изготвя план за освобождението на България с помощта на руските войски и развива голяма дейност по набирането на български доброволци за участие във войната. Председател е на специална комисия, която организира масовото преселване на български бежанци в Русия по време на оттеглянето на руските войски (1854). Основоположник е на модерната българска медиевистика. Автор е на повече от 15 научни трудове, отнасящи се до историята на България, сред които: "Векът на българския цар Симеон", "Синодикът на цар Борис. Ръкопис от XIV", "Уния в царуването на Йоанна т Асеня", "Разпространение на християнството в България", "Богомилството" и др.