14 Май
60 години от смъртта на екзарх Стефан I (светско име Стоян Попгеоргиев Шоков), български църковен деец, богослов и общественик /1878-1957/. През 1921 г. е ръкоположен за епископ Маркианополски. Софийски митрополит (26 март 1922-21 януари 1945). Екзарх на Българската православна църква (21 януари 1945-6 септември 1948). Съдейства за вдигането на схизмата (22 февруари 1945), наложена на Българската екзархия от Цариградската патриаршия през 1872 г. Той е първият признат от Вселенското православие предстоятел на възстановената самостойна Българска православна църква. През септември 1948 г. с правителствено решение е свален от длъжност поради отрицателното му отношение към отечествено-фронтовската власт и тъй като се противопоставял на намесата на партийните и държавните органи в работата на Светия синод. През ноември с. г. е интерниран в с. Баня, Карловско, където остава до края на дните си. Провъзгласен за Праведник на света (2002) от израелския мемориален институт "Яд Вашем" за приноса му за спасяването на българските евреи през 1943 г. Автор е на множество слова и богословски трудове - 26 книги и над 1000 сборни издания на чужди езици. Между тях са "На път за Дамаск" (1932), "Българската църква" (1932), "Същината на пастирското служение" (1935), "Религия и наука" (1937) и др.