140 години от подписването в Цариград на Органически устав - основен закон на административно-автономната област Източна Румелия /1879/. По силата на Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г., България е разделена на Княжество България и Източна Румелия, която остава в пределите на Османската империя. По силата на чл. 18 от Берлинския договор специална комисия наречена Европейска комисия за Източна Румелия, в която има по двама представители на Русия, Англия, Османската империя, Италия и по един от Австро-Унгария и Германия, изготвя Органическия устав, който регламентира обществено-политическия ред в Източна Румелия и дава възможност за изграждане на действителна административна автономия под политическото и военно върховенство на султана. Уставът съдържа 495 чл. и 13 притурки (анекси).

В основни линии повтаря решенията на Берлинския договор за Южна България. Източна Румелия е определена като автономна област под политическата и военната власт на султана, начело с генерал-губернатор, предлаган от султана и одобряван от Великите сили. Органическият устав предвижда три вида власти - законодателна, административна и съдебна. Висшите законодателни учреждения, които посочва основният закон на областта са Главният управител, Областното събрание и неговият Постоянен комитет. Висш орган на изпълнителната власт е Главният управител, висше съдебно учреждение е Върховният съд. Централни учреждения на изпълнителната власт са различните дирекции, които покриват всяка сфера от административния и социалния живот на областта. Ръководителите им образуват т. нар. Директорски съвет, който е помощен орган на Главния управител и изпълнява функцията на Министерски съвет на Източна Румелия. Законодателната власт се осъществява от Областното събрание, което се състои от 56 души. Между сесиите на Областното събрание действа Постоянен комитет от 10 души, избрани сред депутатите. В административно отношение Областта се разделя на 6 департамента (окръзи) и 28 кантона (околии).

Органическият устав утвърждава използването на три официални езика в областта - български, турски и гръцки. С Органическия устав се гарантират основните права и свободи на населението - свобода на словото и печата, на събранията и сдруженията, равенство на всички пред закона и т. н. Уставът предвижда редица гаранции за правата на султана в Областта - да одобрява законите, гласувани от Областното събрание, да го разтуря, да разполага войска по стратегически важни места и др. Областта няма право на самостоятелна външна политика. Трябва да изплаща определена годишна вноска на Османската империя. Всичките тези ограничения имат по-скоро формален характер. На практика в резултат на упоритата съпротива на местното население Областта запазва българския си характер. Този устав престава да действа след Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 г.