90 години от разрушителното земетресение в района на Първомай, Чирпан и селищата около тях, известно като Чирпанското земетресение /1928/ .

Последвано е от други два силни труса - на 18 и на 25 април. Първото земетресение става в 11.20 ч. на 14 април по време на Великденските празници и е с магнитуд 6.8 по скалата на Рихтер и епицентър на 8 км северозападно от Чирпан. Разрушени са почти всички сгради в Чирпан и Борисовград (днес Първомай).

На 18 април вечерта следва нов силен трус с магнитуд 7.0 по Рихтер и епицентър близо до Поповица, Пловдивско. На 25 април е третото силно земетресение близо до град Гълъбово с магнитуд 5.6. През месец април 1928 г. в Южна България загиват 114 души, над хиляда са ранени, над 73 000 сгради са разрушени като 402 от разрушените сгради са били държавни и общински училища, а 250 - църкви. Големи са разрушенията и в две от селищата в Садовска община - Садово и Попово, които са били най-засегнати след втория трус. Деформирани са жп линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите, за известно време изчезва Меричлерският минерален извор. Общо оценените загуби са за над пет милиарда лева. Серията земетресения от 1928 г. възниква в Маришката сеизмична зона. Тя не е с най-високата сеизмичност в България, но сеизмичният риск е висок поради концентрацията на население и индустриални мощности в няколко по-големи градове.

Още на 24 и на 25 април се провежда заседание на Народното събрание, което приема Закон за подпомагане на пострадалите от природното бедствие. С постановление на МС от 26 април 1928 г. държавата отпуска 100 милиона лева за възстановяване на щетите. Народното събрание гласува още и за създаването на Дирекция за подпомагане от земетресенията като нейното действие е с определен срок на действие до 1931 г., за което време са възстановени всички разрушени държавни и общински сгради. България получава и съдействие от Обществото на народите - общо около 880 млн. лева.