35 години от смъртта на Иван Мирчев, български поет, и 120 години от рождението му (11 октомври 1897) /1897-1982/.

Редактор на литературното списание "Хризантеми" в Стара Загора (1916-1918). Автор е на над 20 стихосбирки, сред които "Реките викат" (1920), "Тринадесет мистерии" (1921, съвместно с Иван Хаджихристов), "Елегии" (1926), "Видения" (1928), "Кажете, небеса" (1942), "Срещи с Гео" (1956), "Прозорецът се отваря" (1957), "Парламент на чувствата" (1965), "Часовник на стареца" (1967), "Есенни наздравици" (1971), "Гнездо от съчки" (1976), "Младост" (1977), "Розовият хляб" (1982) и др. Удостоен е със званието "Почетен гражданин на Стара Загора" (1967) и званието "Заслужил деятел на културата" (1970). Носител на орден "Народна република България" (1977).