130 години от рождението на акад. Тодор Павлов, български философ и политик /1890-1977/. Един от регентите на България (1944-1946). Председател на Съюза на българо-съветските дружества (1946-1951). Председател (1947-1962), а от 24 ноември 1962 г. - почетен председател на Българската академия на науките (БАН), директор на Института по философия при БАН (1947-1952; 1960-1977). Основател и главен редактор на сп. "Философска мисъл" (1945-1977).

Един от организаторите на Витошката партийна конференция (1924), член на ЦК на БКП (1957-1977), член на Политбюро на ЦК на БКП (19 ноември 1966-2 април 1976). Депутат в Vт Велико народно събрание (1946-1949), от 1-ото до 3-ото Народно събрание (1950-1961), депутат и член на Президиума в 4-ото и 5-ото (1962-1971), депутат в 6-ото и 7-ото Народно събрание (1971-8 май 1977). От 11 януари 1972 г. е почетен председател на Българското философско дружество.

От 1964 г. е почетен председател на Съюза на българските писатели. Удостоен с Димитровска награда (1950), носител на орден "9 септември" първа степен (1952), на орден "Георги Димитров" (6 октомври 1956, декември 1959, 13 февруари 1960, 14 февруари 1965), на орден "Кирил и Методий" първа степен (23 май 1957), на орден "Ленин" (6 юни 1964, февруари 1970), на златен медал "Карл Маркс" (май 1972). Удостоен със званието "Народен деятел на науката и културата" (6 октомври 1956), с най-голямата награда на Германската академия на науките в Берлин - медала "Макс Планк" (1970), със званието "Герой на Народна република България" (февруари 1970) и др. Почетен гражданин на Благоевград (13 юни 1969).