1150 години от смъртта на Константин-Кирил Философ, славянски просветител /826/827-869/. Заедно с брат си Методий създават първата славянска азбука (855) и полагат основите на българския книжовен език, на старобългарската и славянската литература.

По време на мисията на двамата братя като просветители и проповедници във Великоморавия и Панония, те основават училище, въвеждат църковни служби на славянски език, превеждат богослужебни текстове на славянски, проповядват и обучават голям брой ученици. Въз основа на своите обширни знания върху историята на азбуките на другите народи и главно въз основата на гръцката и някои източни азбуки през 863 г. Константин съставя нова азбука - т.нар. глаголица, предназначена специално за славяните съобразно звуковите особености на речта им. Заедно с Методий и техни ученици превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужение книги. Малко преди смъртта си приема "великата монашеска схима" и монашеското име Кирил.

Умира в Рим на 14 февруари 869 г. и е погребан в църквата "Св. Климент Римски". Братята Кирил и Методий са обявени за светци още през Средните векове и от Православната, и от Католическата църква, а на 31 декември 1980 г. папа Йоан Павел II ги обявява за покровители на Европа наред със св. Бенедикт.