Посветен е на труда и любовта на българите към лозата, гроздето и виното и е в чест на св. Трифон - светец - лечител и мъченик, считан от Православната църква за пазач на лозята.

За първи път започва да се чества официално през 1962 г. в деня на св. мъченик Трифон. С ПМС 20 /1962 г. денят на свети мъченик Трифон, който по това време се отбелязва на 14 февруари, започва да се чества като Ден на лозаря. С календарната реформа на Българската православна църква през 1968 г. свети мъченик Трифон се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.

Празникът е наречен Зарезан, защото се празнува в началото на пролетния сезон, когато се извършва ритуално зарязване на лозята. Според българския обичай в ранното утро стопанката омесва тесто и изпича хляб. Поставя хляба и гозбата в нова шарена торба и я дава на лозаря заедно с бъклица вино. На лозето всеки стопанин се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти, а после отрязва първите три пръчки и полива мястото с червено вино и светена вода, и поръсва с пепел, които пази от Бъдни вечер. Изричат се благословии за богата реколта: "Колкото капки, толкоз коли грозде". Кулминацията на празника е избирането на "цар на лозята" - обикновено някой добър стопанин, който се смята за късметлия, за да може по време на неговото "царуване" да се роди обилен плод.