25 години от смъртта на Александър Муратов (ист.име Христо Мотев Мишев), български поет и преводач, и 105 години от рождението му (15 юни 1914) /1914-1994/. Учител в Асеновград (1941) и село Славяново, Плевенско (1941-1944). Редактор (1945-1947) и отговорен редактор (1950-1953) на сп. "Кооперативно другарче" и сп. "Пламъче". Автор е на стихосбирките: "Близо и далече" (1940), "Дунавска пролет" (1950), "Сегашно време" (1955), "Спасена светлина" (1960), "Предвестник. Избрани стихотворения" (1964), "Малък квартал" (1968), "Под други небеса" (1970), "На тоя свят" (1973), "Хлябът на дните. Избрани стихотворения" (1974),"Жива природа" (1975), "Горещници" (1980), "Пробен камък" (1990) и др. Издава сборник със сатирични творби "На разни адреси" (1962). Автор на книги за деца. Превежда стихове от испански, често в сътрудничество с Атанас Далчев ("Испански поети", 1948 г., и др.), от руски, френски и италиански език. Съставител е на антологиите "Латиноамериканска поезия" (1968, съвместно с Атанас Далчев), "Съвременна белгийска поезия" (1969, съвместно с Фернан Верезен), "Антология на световната поезия за морето" (1971, съвместно с Атанас Далчев), "Испански и латиноамерикански поети" (1980) и др. Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (1972). Присъден му е Испански кралски орден, първа степен, за принос в популяризирането на испанския език и литература.