Преподобна Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11 век. Води благочестив живот, а след смъртта й нейните мощи, които притежават целебна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация. През 1238 г. цар Иван Асен II ги пренася в Търново (дн. Велико Търново), където се пазят до превземането на града от турците. След дълги странствания през 1641 г. мощите са положени в катедралата в румънския град Яш, където са и досега. Празникът в чест на света Петка - наричан още зимен Петковден, се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл. Светицата е смятана и за покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните. На този ден в нейна памет се правят родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големият, наречен "Света Петка", се слага на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредният хляб се прекажда и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо и благославя с него всички и раздава парченца.