130 години от откриването (1 август ст. ст.) /1888 г. / на Софийската железопътна гара. За неин пръв началник е назначен Йосиф Карапиров, служител в Хиршовата железница. По обяд пристига първият международен влак от Лондон и Париж, който отпътува рано на другия ден за Пловдив, Одрин и Цариград. Гарата е построена на километър от входната врата на София по проект на архитектите Антонин Колар, Богдан Прошек и Т. Маринов. В изграждането й участват италиански специалисти, но цялостната работа е ръководена от специалистите на българския предприемач Иван Грозев. Изграждането на гарата продължава от 1882 до 1888 г.

Сградата е едноетажна, дълга е 96 м и широка - 12 м, в източната и в западната част е оформена с втори етаж, а в средата - с висок свод над вестибюла, споен с часовникова кула, която гледа към планината Витоша. В нея се помещават всички служебни канцеларии, а за пътниците има 3 чакални: първи клас с червени кадифени канапета, втори клас - със зелени, и трети клас - с дървени пейки. Гарата се е осветявала от газови лампи. До главната врата на перона, под перонния часовник, е имало голяма камбана, а по-късно звънец, с който звънарят е обявявал: с първи звънец - продажба на билети, с втория - качване на пътниците и сбогуване, с третия - тръгване на влака.

През 1948 г. е пуснат първият етап от построената разпределителна гара Подуяне. Така се разделя пътническата от товарната работа. Тогава гара София е наречена Централна. На 23 февруари 1971 г. е направена първата копка за изграждането на новата Централна гара-София от тогавашния министър на транспорта Григор Стоичков. На 6 септември 1974 г. тя е открита за експлоатация.