25 години от смъртта на Лъчезар Станчев, български поет, преводач и журналист /1908-1992/. Г

лавен редактор на сп. "Чавдарче" (1946-1948) и сп. "Дружинка" (1948). Началник на кабинета на председателя на Президиума на Народното събрание (1949-1953). Редактор във в. "Литературен фронт" (1952-1953), главен редактор на сп. "Славейче" (1957-1967). Завеждащ отдел в държавно стопанско предприятие "Хемус" (1967-1969), завеждащ редакция в агенция "София-прес" (1969-1971). Автор е на стихосбирки, на творби за деца - стихове, художествена проза, пиеси и др. Превежда художествени творби от френски, руски, румънски и други езици. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" по случай 24 май (1976). Носител на орден Кирил и Методий" втора степен (септември 1959), на орден "Георги Димитров" (1983), на орден "Народна република България" първа степен по случай 70-ата годишнина от рождението му и за неговата литературна дейност (октомври 1978), на Полската международна литературна награда "Януш Корчак" (август 1985), на наградата "П. Р. Славейков" на Министерството на народната просвета за цялостното му литературно творчество за деца през 1985 г. (април 1986) и др.