110 години от рождението на Лъчезар Станчев, български поет, преводач и журналист /1908-1992/. Главен редактор на сп. "Чавдарче" (1946-1948) и сп. "Дружинка" (1948). Началник на Кабинета на председателя на Президиума на Народното събрание (1949-1953). Редактор във в. "Литературен фронт" (1952-1953), главен редактор на сп. "Славейче" (1957-1967). Завеждащ отдел в държавно стопанско предприятие "Хемус" (1967-1969), завеждащ редакция в агенция "София-прес" (1969-1971). Автор е на стихосбирките "Безшумни дни" (1930), "Пролет на булеварда" (1933), "Хора по стрехите" (1935), "Земя под слънце" (1939), "Слънчеви приливи" (1975), "Мигове и вечност" и др., на творби за деца - стихове, художествена проза, пиеси и др. Превежда художествени творби от френски, руски, румънски и други езици. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1976).

Носител на орден Кирил и Методий" втора степен (септември 1959), на орден "Георги Димитров" (1983), на орден "Народна Република България" първа степен (октомври 1978), на Полската международна литературна награда "Януш Корчак" (август 1985), на наградата "П. Р. Славейков" на Министерството на народната просвета за цялостното му литературно творчество за деца през 1985 г. (април 1986) и др.