145 години от рождението на Борис Сарафов, български военен деец и революционер, и 110 години от смъртта му (28 ноември 1907) /1872-1907/. Войвода и деец на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). През 1893 г. завършва Военното училище в София. През 1895 г. напуска военната кариера и се включва в националноосвободителната борба на българите от Македония. Участва в четите на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) и е негов председател (май 1899-март 1901). Установява тесни контакти със задграничните представители на ВМОРО в България Гоце Делчев и Гьорче Петров. Участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание (1903). Издава в. "Усилието" в Париж, Франция, и финансира в. "Нова Македония" в Женева, Швейцария. Един от тримата членове на Главния щаб на въстанието в Битолския революционен окръг по време на Илинденско-Преображенското въстание (1903). През 1903-1904 г. обикаля някои европейски страни, за да пропагандира каузата на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. След 1906 г. е член на Задграничното председателство. Убит е в София от Тодор Паница по решение на ръководството на Серския революционен окръг.