На 12 май 1871 г. княз Бисмарк е назначен за канцлер на Германската империя – длъжност, която заема 20 години. Ото Едуард Леополд фон Шонхаузен Бисмарк е роден на 1 април 1815 г. Той е основател и пръв райхканцлер на Германската империя. През 1847-1848 г. е депутат в първия и втория съединени ландтази на Прусия. А през 1851-1859 г. е представител на Прусия в общогерманския бундестаг във Франкфурт на Майн. През 1859 г. Бисмарк е пруски посланик в Русия, след което заема същата длъжност и във Франция. От 1862 г. е Министър-председател и министър на външните работи.Той успява са създаде силно централизирана държава, провежда военна и икономическа реформа. С ловка политика и твърди действия, използвайки всички възможности на дипломацията и военното въздействие обединява страната. Води три успешни за Прусия войни- с Дания, 1864 г., с Австрия, 1866 г. и Франция, 1870-1971 г. През 1871 г. Германия е обявена за империя, а пруският крал Фридрих Вилхелм - за германски император. Като канцлер на Германската империя Бисмарк се стреми да разшири с всички средства императорската власт. Във външната политика той смята за своя най-важна задача неутрализирането на реваншистките стремежи на Франция и подготовката на нова война срещу нея. За тази цел води политика на сближение с Русия, която се съдържа във формулата: "Германия няма врагове на Изток". На Берлинския конгрес 1878 г. Бисмарк е председател. През 1882 г. той сключва договори с Австрия и Италия и поставя началото на Тройния съюз. Автор е на "Културкампф". През март 1890 г. подава оставката и излиза в пенсия.