На 12 февруари 1945 година е приета Наредба-закон за правописна реформа на българския език от Министерския съвет. Сред основните положения на реформата са премахването на безгласните букви "Ъ" (ер голям) и "Ь" (ер малък) в края на думите (напр. градъ - град, день - ден). Буква ь остава само за означаване на мекост пред думи с буквата о (напр. Кольо, актьор). Отпада буквата Ят (двойно е или е-двойно) и се заменя с "Я" или "Е" според книжовното произношение. Отпада и големият Юс (ъ широко) и се замества с "Ъ". Фонетично се опростява писането на някои категории думи (напр. сърдце - сърце, праздник - празник, нищка - нишка, овощка - овошка). Остава в сила синтактичното правило за употреба на пълен и кратък член при имената от мъжки род, единствено число.