На 29 октомври 2019 г. Камарата на общините (долната камара на парламента) с 438 гласа "за" срещу 20 "против", одобрява искането на министър-председателя Борис Джонсън да бъдат свикани предсрочни парламентарни избори в страната на 12 декември 2019 г. На 31 октомври 2019 г. Камарата на лордовете (горната камара на парламента) също одобрява предложението на правителството на Борис Джонсън за предсрочни избори.

Целта на предсрочните избори е да се излезе от патовата ситуация в парламента по въпроса за излизането на Великобритания от Европейския съюз (Брекзит), предизвикана от острите спорове за условията на излизането на страната от ЕС. Правителството на министър-председателя Борис Джонсън няма мнозинство в парламента и не успява да получи одобрение за своето споразумение с Европейския съюз за Брекзит, постигнато на 17 октомври 2019 г. Целта му е на изборите да бъде обновен съставът на Камарата на общините, който да ратифицира споразумението с Европейския съюз за Брекзит, преди поредната крайна дата за Брекзит - 31 януари 2020 г., одобрена от държавните и правителствени ръководители на страните от ЕС на 28 октомври 2019 г. по искане на британското правителство. На 6 ноември 2019 г. на среща с кралица Елизабет Втора министър-председателят Борис Джонсън обявява официалното разпускане на парламента преди предсрочните избори. На 7 ноември 2019 г. проевропейските партии - Либералдемократическата партия, "Плайд Камри" - Партия на Уелс и Зелената партия на Англия и Уелс заедно с някои независими депутати сключват предизборно обединение да се явят с общи кандидати в 60 избирателни района, което се равнява на около 10 процента от местата в британския парламент, като целта е във всеки един от визираните 60 района те да издигнат общ кандидат, който да е за оставането в ЕС. Около 46 млн. британци имат право да гласуват на изборите, които ще бъдат първите от 1923 г. декемврийски парламентарни избори. Според публикувано на 23 ноември 2019 г. проучване на "Делтапол", цитирано от "Ройтерс", Консервативната партия губи част от преднината си пред Лейбъристката партия. Подкрепата за Консервативната партия е 43 на сто, което се равнява на спад с 2 на сто спрямо предишната седмица. Подкрепата за Лейбъристката партия е 30 на сто, без промени. Подкрепата за проевропейската Либералдемократическата партия е нараснала с пет на сто, достигайки 16 процента, показва проучването.

Според проучване на фирмата за анализи "Дейтапраксис", цитирано от в. "Сънди таймс" на същата дата, се очаква Консервативната партия да получи 349 места в Камарата на представителите, с 57 повече отколкото в момента, показва създаден от фирмата модел. Лейбъристката партия може да очаква да загуби около 30 от депутатите си, оставайки с 213 места. Другата партия, която ще засили подкрепата си, е Шотландската национална партия, която ще си върне 14 места. Създаденият модел се основава на информацията от 270 000 разговора с избиратели, извършени от компанията за проучване на общественото мнение ЮГав. Според допитване на "Ай Си Ем", извършено онлайн с 2004 души между 22 и 25 ноември 2019 г. подкрепата за Консервативната партия е спаднала с един пункт до 41 процента, а тази за Лейбъристката партия се е покачила с два пункта до 34 процента. Проевропейската Либералдемократическата партия остава с 13 процента подкрепа, а Партията на Брекзита губи един пункт и е с 4 процента подкрепа.

Последните избори за Камара на общините са произведени на 8 юни 2017 г., на които от общо 650 места в долната камара Консервативната партия печели 318, Лейбъристката партия - 262, а Шотландска национална партия - 35. Законодателната власт в страната се осъществява от краля и от Парламента с две камари - Камара на лордовете и Камара на общините. Камарата на лордовете (горна камара) не е изборен орган. Състои се от представители на аристокрацията - перове, наследствени или пожизнени, назначени от краля; перове по длъжност, към които принадлежат висши съдебни чинове, двама архиепископи и 24 високопоставени англикански епископи. Камарата на общините (долна камара) се състои от 650 депутати, избирани чрез общо, тайно и пряко гласуване по мажоритарната система за срок от 5 години.