150 години от създаването в гр. Браила, Румъния, с решение на Учредителното събрание (30 септември ст. ст.) на Българското книжовно дружество /БКД/ (от 1911 г. - Българска академия на науките) от писатели и общественици с цел "разпространението на всеобщо просвещение и усъвършенстването на българския език, на българската история и на нашата словестност" /1869/.

Представители на българските общини от Браила, Букурещ, Галац, Болград, Гюргево, Кишинев, Виена и Одеса приемат устав, изработен на заседания на Учредителното събрание от 8 до 12 октомври 1869 г. ( 26 до 30 септември ст. ст.) с активното участие на писателя Любен Каравелов. С тайно гласуване е избрано първото ръководство, което включва Настоятелство и действителни членове - Марин Дринов - председател на БКД, Васил Друмев - член, Васил Д. Стоянов - деловодител. За председател на Настоятелството е избран Николай Ценов, а за членове Василаки Михаилиди, Петраки Симов, Костаки Попович, Стефан Берон. На 12 октомври 1869 г. (30 септември ст. ст.)

Учредителното събрание се разпуска, а присъстващите полагат клетвата: "Като член на това дружество давам почтена реч да изпълня точно и доброволно моите длъжности, и на добър час!" Заедно с учредяването на Българското книжовно дружество към него се създава Дружествена библиотека, в която е събрана книжовната сбирка на дружеството. За уредник на библиотеката е избран Васил Д. Стоянов, един от основателите и деловодител на Българското книжовно дружество. С решение на Главното събрание от 6-9 ноември 1878 г. (25-28 октомври ст. ст.) на БКД седалището на дружеството се премества от Браила в София. На 19 март 1911 г. (6 март ст. ст.) БКД се преименува в Българска академия на науките.