140 години от учредяването на орден "За храброст" с Указ I на княз Александър I Батенберг /1880/. Това е първото българско отличие и се връчва само по време на война на заслужили военни, проявили мъжество, героизъм и подвизи на бойното поле. Има четири степени. На 17-29 април 1880 г. в София се е състои първото награждаване с отличието - 33-ма офицери и войници от редовете на Българското опълчение. До 1909 г. е най-старшият между българските ордени. През 1915 г. четвъртата и третата степен се разделят на два класа. След 1944 г. орденът се раздава, но без корона в горния край и върху главата на лъва. През 1950 г. е създаден новият орден "За храброст" - републиканска емисия, с променена форма, лента и статут. След тази година той остава единственото от старите отличия, което кавалерите му имат право да носят. Съществува от 1880 г. до настоящия момент, с прекъсване от 1946 до 2003 г. С приемането на Закона за ордените и медалите на 22 май 2003 г. от 39-ото Народно събрание орденът се възстановява.