40 години от смъртта Георги Марков (Георги Иванов Марков), български писател, журналист и дисидент /1929-1978/. Напуска България през 1969 г. Бил е журналист в българската секция на "Би Би Си" в Лондон, Великобритания.

Радио "Свободна Европа" излъчва негови критични материали, разкриващи същността на тоталитарната система в България, събрани по-късно в сборник "Задочни репортажи за България" (1980). Автор е на романа "Мъже"(1962-1990), на новелите "Анкета"(1961), "Жените на Варшава"(1968), "Задочни репортажи за България" (1990), "Когато часовниците са спрели". Нови задочни репортажи за България (1991), Литературни есета (1990), разкази "Между нощта и деня"(1961), "Портретът на моя двойник"(2001) и др. На 7 септември 1978 г. на лондонския мост "Ватерло" той е прободен в дясното бедро с отровна сачма, изстреляна от чадъра на непознат мъж.

На 11 септември 1978 г. в лондонската болница "Сейн Джеймс" умира от отравяне на кръвта, най-вероятно с отровата рицин. Убийството се превръща в едно от най-емблематичните престъпления по време на студената война и става известно кат "българския чадър". Носител на орден "Стара планина" първа степен за яркия му принос към българската литература, драматургия и публицистика и за изключителната му гражданска позиция и противопоставяне на комунистическия тоталитарен режим (11 декември 2000, посмъртно).