100 години от смъртта на Андрю Карнеги, американски магнат и филантроп /1835-1919/. Семейството му емигрира от Шотландия и се заселва в предградие на Питсбърг, щата Пенсилвания, САЩ (1848). Той започва работа като куриер в телеграфна служба (1949) и е назначен за личен телеграфист на началника на отдела на Питсбърг на железниците на Пенсилвания (1953). Успешно инвестира в спалните вагони на железниците (1856) и в компания за добив на нефт (1861). Открива завод за производството на стомана в Пенсилвания (1875) и създава компания за производството на стомана на негово име (1892). Той продава компанията на американския индустриалец Джей Пи Морган за 480 млн. долара (1901), което го прави най-богатият човек на света. Централната теза на неговия труд "Евангелието на богатството" (1889) е, че богатите имат морален дълг да бъдат големи филантропи.

През 1901 г. той продава всичките си индустриални активи и близо 9/10-ти от получените 500 млн. долара използва само и единствено за благотворителни цели. В съответствие с това създава в Питсбърг техническо училище "Карнеги" (1900), което се преименува в Институт по технология "Карнеги" (1912) и се слива с Института по индустриални изследвания "Мелън", за да формират заедно Университет "Карнеги Мелън" (1967). Андрю Карнеги е построил стотици обществени библиотеки и няколко големи научноизследователски центъра и фондации. Той дарява пари за построяването на концертна зала в Ню Йорк, наименувана в негова чест "Карнеги Хол". Фондацията на Карнеги спонсорира провеждането на Карнегиева анкета след Междусъюзническата война през 1913 г.