На 11 май 1897 г. е убит е от наемници край с. Радилово. Съществуват две версии за смъртта му - едната е че убит по грешка, другата е, че именно Алеко Константинов е бил целта на наемниците. Алеко Константинов е български писател, общественик и основател на организираното туристическо движение в България. Най-известните му произведения са: сборникът от разкази "Бай Ганьо", пътеписа "До Чикаго и назад" и колоритните му фейлетони - "Страст", "Честита Нова година" и цикъла "Разни хора, разни идеали". Цялото му име е Алеко Иваницов Константинов, роден е на 1 януари 1863 г. в семейството на видния свищовски търговец Иваница Хаджиконстантинов. Учи при частните учители Емануил Васкидович и Я. Мустаков, в Свищовското училище (1872–1874) и в Априловската гимназия в Габрово (1874–1877). По време на Руско-турската освободителна война е писар в канцеларията на свищовския губернатор (1877). Завършва средно образование в гр. Николаев, Русия (1881) и право в Новоросийския университет в Одеса (1885). След завръщането си в България Алеко Константинов е съдия (1885–1886) и прокурор (1886) в Софийския окръжен съд, помощник-прокурор (1886–1888) и съдия (1890–1892) в Софийския апелативен съд. Два пъти уволняван по политически причини. Юрисконсулт на Софийското градско управление (1896). До края на живота си е адвокат на свободна практика в София. Освен това, развива и активна обществена дейност: училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество „Славянска беседа“, на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет. По негова инициатива на 26 и 27 август 1895 г. на Витошкия първенец Черни връх е основан Българският туристически съюз. Алеко Константинов е патрон на съюза.