45 години от смъртта на акад. Людмил Стоянов (ист. име Георги Стоянов Златарев), български писател, публицист и преводач, и 130 години от рождението му (6 февруари 1888) /1888-1973/. Участва в Балканската война (1912-1913), в Междусъюзническата война (1913) и в Първата световна война (1914-1918). Интерниран от София за антивоенна дейност (1939-1940). Председател на Съюза на българските писатели (1946-1949). Директор на Института за литература при Българската академия на науките (1949-1957). Депутат в VI Велико народно събрание (1946-1949) и в 3-ото Народно събрание (1958-1961). Автор е на сборниците с разкази "Милосърдието на Марса" (1923), "Бич Божий" (1927), на повестите - "Холера" (1935) и "Мехмед Синап" (1936), на пиеси, биографични очерци. Превежда руска литература. Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на орден "Георги Димитров" (18 февруари 1958, 1963, април 1968, февруари 1973), на орден "Народна република България" първа степен (декември 1959).