На 11 февруари 1211 г. по заповед на цар Борил в столицата на бълрарската държава е свикан църковен на събор срещу богомилите. По нареждане на българския владетел решенията на събора са записани в т.нар. Борилов синодик. В него са осъдени богомилските водачи и тяхното учение е анатемосано. Днес, "Бориловият синодик" е един от основите исторически извори за българското средновековие, тъй като в него са събрани изключително интересни и любопитни сведения за живота и тайнствата на богомилите. Богомилство e еретично социално-религиозно учение, възникнало в България през първата половина на X вeк и получило X-XIV век широко разпространение във Византия, Сърбия, Босна, Италия и Франция (катари и албигойци). Те осъждали богатството, убийството на животни с цел прехрана и поклонението на кръста. Отхвърляли обредите и външността на църквата и били строги аскети. От тайнствата признавали само кръщението, което извършвали не с вода, а чрез възлагане върху кръщавания на ръце и на апокрифното евангелие на Йоан.