Националният празник на страната е Деня независимостта /1918 г./. 

В периода от 1772 г. до 24 октомври 1795 г. територията на Полша е разделена между Прусия, Русия и Австрия, като на практика след 1795 г. Полша престава да съществува като самостоятелна държава. През есента на 1915 г. по време на Първата световна война (1914-1918) голяма част от руската част на Полша е окупирана от Германия и Австрия-Унгария, а на 5 ноември 1916 г. монарсите на двете държави обявяват манифест за създаването на самостоятелно Полско кралство в  руската част на Полша. На 30 март 1917 г. след Февруарската революция в Русия временното руско правителство на княз Лвов признава правото на Полша на самоопределение. На 22 юли 1917 г. Юзеф Пилсудски, който воюва заедно със сформираните от него полски легиони на страната на Централните сили е интерниран, а неговите легиони са разсформировани заради отказа му да положи клетва за вярност към императорите на Австро-Унгария и Германия. Във Франция, с подкрепата на държавите от Антантата, през м. август 1917 г. е създаден Полски национален комитет (ПНК), начело с Роман Дмовски и Игнаци Ян Падеревски, сформирана е и полска армия с главнокомандващ командир Йозеф Халер. На 8 януари 1918 г. президентът на САЩ Удроу Уилсън настоява да бъде създадена независима полска държава с излаз на Балтийско море. През м. юни 1918 г. Полша официално е призната за страна, воюваща на страната на Антантата.

На 6 октомври 1918 г. Регентският съвет на Полша обявява създаването на независима полска държава, а на 14 ноември 1918 г. предава на Юзеф Пилсудски пълната власт в страната. По това време Германия вече е капитулирала, а Австро-Унгария се е разпаднала, а в Русия има гражданска война.