140 години от основаването на българския революционен комитет през 1875 г., които остава в историята като политическия орган на родната революционна общност, която подготвя Априлското въстание през 1876 г. Гюргевския революционен комитет е приемник и продължител на Българския революционен централен комитет в Букурещ, който се разпада след неуспеха на Старозагорското въстание (1875). Негови основатели са: Никола Обретенов, Стоян Заимов, Панайот Волов, Георги Икономов, Георги Измирлиев и др. На 11 ноември 1875 г. под председателството на Стефан Стамболов започват заседанията на комитета, продължили без прекъсване до 25 декември 1875 г. Взето е решение за въстание през пролетта на 1876 г. Изработен е план за въстание, насрочено за 1 май 1876 г., според който България е разделена на революционни окръзи. В началото на 1876 г. апостолите се прехвърлят в България и се заемат с подготовката на въстанието. С това Гюргевският революционен комитет се саморазпуска. В Гюргево като представители на комитета остават Иван Хаджидимитров и Димитър Горов.