115 години от рождението на акад.проф. д-р Георги Узунов /1904-1971/, български лекар невролог и психиатър. Научните трудове на Г.Узунов са белязани от неговите клинико-морфологични интереси в областта на болестите на екстрапирамидната система. Последователно излизат монографиите: Енцефалопатия постиктерика инфантум (съвм. с А. Пенчев) и „Към клиниката на екстрапирамидните заболявания в ранна детска възраст” (Год. СУ, Мед. Фак. 23, за 1943/1044, 1944, І-49).

Изучава интоксикациите с атебрин, салварзан, СО, циклозерин, алкохол. Проучванията (съвместно със С. Божинов, Ив.Георгиев и колектив на проф. Л. ван Богарт) върху хиперкинетичният енцефалит в детска възраст позволяват да бъдат обединени съществуващите до този момент в литературата три нозологични единици: Паненцефалит на Pette H., G.Doring (1939). Инклузионен енцефалит на Dawson J.R (1933) и Склерозиращ левкоенцефалит на Bogaert L. van (1945). Те наричат заболяването хиперкитентичен прогресиращ паненцефалит (ХПП)(8), отговарящо на Субакутен склерозиращ паненцефалит, предизвикан от вируса на морбили (Connolly J.H. and al. 1967).