80 години от смъртта на Никола Обретенов (28 май 1849 г. ст. ст.), деец на националноосвободителното движение, и 170 години от рождението му (9 юни 1849) /1849-1939/. Бил е като учител (1864-1866) и библиотекар (1867-1875). Един от основателите на Русенския революционен комитет (1871). Участва в заседанията на Българския революционен централен комитет в Букурещ, Румъния (април-май 1872; 1874). Ръководи Старозагорското въстание (1875), след разгрома на което емигрира в Гюргево, Румъния, където е един от организаторите на Гюргевския революционен комитет. Определен е за главен апостол на V (Софийски), по-късно - за помощник-апостол на III (Врачански) революционен окръг при подготовката на Априлското въстание (1876). Участва във всички сражения, водени от четата на поета и революционер Христо Ботев (1876). След нейния разгром е заловен, съден и заточен в крепостта Акя, Северна Палестина. Освободен е по силата на общата амнистия през 1878 г. Участва в Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879). След 1879 г. е околийски началник на Тутракан и Враца, окръжен управител в Силистра, Русе и София (1887-1894). Автор е на "Спомени за българските въстания" (1943, посмъртно).