Символът на френския шансон умира на 11 октомври 1963 г., погребана е в "Пер Лашез", а след смъртта й в Париж е уреден музей "Едит Пиаф". Истинското й име е Едит Джована Гасион, родена е на 19 декември 1915 г. и до 1935 г. нейна публика са минувачите от улиците на парижките предградия. Там я открива Луи Льопле, който я наема за програмата си в кабаре "Жернис". Той й измисля и псевдонима Пиаф (Врабче). Записва първата си песен през 1936 г. ("Чужденецът", музика – М. Моно). През следващите години се превръща в най-ярката звезда на френския шансон. Нейни открития са Ив Монтан, Шарл Азнавур, Ж. Мустаки. Концертира в САЩ (7 турнета). През 1956 г. пее в зала "Олимпия" (оттогава всеки сезон до смъртта си в тази зала ще доказва, че желанието й да пее е по-силно от всичко). Участва в осем филма, между които: "Безименната звезда" (1945 г.), "Париж продължава да пее", "Френч канкан" (1954 г.) и др. Съавтор е на много от песните, които изпълнява. Албуми: "The Voice of the Sparrow: Very Best of Edith Piaf" (1991 г.), "The complete Piaf" (1994 г.), "L’accordéoniste" (1997 г.), "The Rare Piaf (1950-1962)" (1998 г.), "L’Ascension 1941-1945” (1998 г.), "De la rue à la scène" (1998 г.).