20 години от смъртта на Златка Дъбова, българска художничка, и 90 години от рождението й (5 ноември 1927) /1927-1977/.

Работи предимно дърворез и литография. Разработва исторически, битови и съвременни сюжети - цикъл "Минало" (1957), "Дъжд" (1961), цикъл "Кукери" (1962), "Хвърчило" (1964), "Невяста" (1967), "Лазаровден" (1969), цикъл "Танци" (1974), "Спомен" (1976) и др. В творчеството си разкрива родопския бит, романтика на възрожденската архитектура и духовния облик на българина. Илюстрира книги от български автори: "Мехмед Синап" от Людмил Стоянов (1958, 1961), "Български народни приказки" от А. Каралийчев (1968 )и др. Изявява се в областта на сценографията - оформя пиесите "Езоп" от Фигейреду (1958, 1960), "Под игото" от Иван Вазов (1958) и др.