45 години от смъртта на Васил Киселков, български литературовед и литературен историк /1887-1973/. Бил е учител в Сливен, Котел, Карнобат и Ямбол. Преподавател по български език и литература в Духовната семинария в София (1926-1950). Автор е на статии, студии и книги. Проучва възрожденската книжнина, като най-значимият му принос в тази област е монографията "Софроний Врачански". Има заслуги за популяризирането на българската литература от XIV-XV в. Превежда на новобългарски пространните жития на Кирил и Методий, беседата на Презвитер Козма, житията на Иван Рилски, Похвалното слово за патриарх Евтимий от Григорий Цамблак, Рилската повест на Владислав Граматик и др.