Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война (1877–1878). В нея османските сили задържат в продължение на почти пет месеца град Плевен, обсадени от числено превъзхождаща ги армия на Русия, Румъния и Финландия, като с това забавят руското настъпление в Тракия.

Осман Нури паша, наричан още Осман ал-Гази остава в историята със защита на Плевен срещу руски войски по време на Руско-турската война. Осман паша е възпитаник на Военна академия в Константинопол през 1853 г. постъпва на служба в кавалерията, участва в Кримската война (1853-1856), по-късно в Ливан (1860 г.), на о. Крит (1866 - 1869 т. ) в Йемен (1871 г.).

В началото на Сръбско-турската война през 1876 г. Осман паша получава командването на корпус от 35 000 души, който е базиран във Видин. Но с избухването на Руско-турската война през лятото на 1877 г. армията на Осман паша е прехвърлена на изток, за да блокира преминаването на река Дунав от руснаците. Осман паша не успява да достигне навреме до Никопол и затова избира стратегически да се укрепи в Плевен. Под командването му града остава непревземаем в продължение на 5 месеца.

Руското командване предприема 3 атаки, но не успя да проникне в града, затова го обсажда и блокира вътре турския гарнизон. На 10 декември 1877 г. Осман паша прави опит за разкъсване на блокадата в посока към София. Обозите тръгват да пресичат река Вит на няколко места, но след първоначалния успех срещат силен отпор. Заедно с войските има много цивилни, именно от тях падат най-много жертви - предимно жени и деца.

Обкръженият от всички страни Осман паша разбира, че опитите за съпротива са безсмислени и единственият разумен изход е да сложи оръжие и запази живота на войниците от своята 20 000 армия - със сълзи на очи той дава заповед да се прекрати стрелбата и да се издигне бяло знаме, след което предава сабята си на генерал Иван Ганецки. След завръщането си от руски плен Осман паша заема почетни длъжности в султанския двор и четирикратно е военен министър на Османската империя.