На 10 ноември 1483 г. е роден германският философ, теолог Мартин Лутер /1483-1546/. Той е родоначалник на Реформацията в Германия, основател на протестантизма (лутеранството). От 1512 г. Лутер е професор по философия и теология във Витенбергския университет. Повлиян от хуманистите и от чешкия реформатор Ян Хус, решава, че е необходима реформа в Католическата църква. На 31 октомври 1517 г. Лутер излага във Витенберг своите 95 тезиса срещу злоупотребите и търговията с папски индулгенции. Той провъзгласява идеята за спасение на хората с помощта на вярата, като отхвърля посредничеството на Църквата и духовенството между хората и Бога. Обявява за най-висш религиозен авторитет Светото писание. На 10 декември 1520 г. Лутер публично изгаря папската була, с която е обявено отлъчването му от Църквата. На Вормския райхстаг (1521 г.) категорично отказва да се отрече от учението си. Последните години от живота си посвещава на пасторска дейност. Преводът на Библията и литературните му трудове имат голямо значение за развитието на литературния немски език и немската литература. Автор е на: "Послание до германското дворянство", на памфлета "За Вавилонския плен на Църквата", на трактата "За свободата на християните", "Срещу булата на Антихриста" и др. Умира на 18 февруари 1546 г.