115 години от рождението на Христо Радевски, български поет, публицист, сатирик и преводач /1903-1996/. Печата за пръв път през 1924 г. в хумористичното списание "Звънар". Сътрудничи на Димитър Полянов в редактирането и издаването на сп. "Наковалня", а също и във в. "Младежка дума", в. "Студентска трибуна", в. "Ехо" и други (1925-1934). Редактира седмичната хумористична страница на в. "Новини"(1927-1928).

Един от основателите и главен редактор на в. "РЛФ" (1929-1934). След 9 септември 1944 г. е редактор на културния отдел на в. "Работническо дело". Главен редактор на в. "Литературен фронт" (1945). Културен съветник в българското посолство в Москва (1945-1948). Член на Централния комитет на Българската комунистическа партия (1952-14 ноември 1962). Главен секретар на Съюза на българските писатели (6 март 1949- 8 април 1958). Главен редактор на сп. "Септември" (1958-1963). Депутат във 2-ото и 3-ото Народно събрание (1953-1962), и в 7-ото Народно събрание (1976-1981). Автор е на стихосбирки, произведения за деца, на публицистични и литературно-критически статии и спомени.

Преводач на руската класическа поезия. Удостоен със званията "Заслужил деятел на културата" (1963) и "Народен деятел на културата" (1969). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1963), на почетния знак на София първа степен (21 май 1976), на Голямата награда на Съюза на преводачите в България за най-добри постижения в областта на превода за 1983 г. (1984). Пръв носител на наградата на Съюза на българските писатели за цялостно творчество (1994).