Отбелязва се от 60-те години на ХХ век, след приемането на България за член на Международния съвет на архивите (1960). На 10 октомври 1951 г. с Указ 515 на Президиума на Народното събрание е създаден Държавният архивен фонд на Народна република България, с което се поставя началото на националната архивна система в България. На 18 април 1952 г. се регламентира изграждането на мрежата на българските държавни архиви. На 3 юли 1974 г. се създава Централно управление на архивите. На 1 април 1977 г. се създава Главно управление (ГУ) на архивите при Министерския съвет (МС) с ранг на комитет. През декември 1992 г. Централният държавен исторически архив, Централният държавен архив на Република България, Централният държавен технически архив, Центърът за микрофилмиране, реставрация, консервация, автоматизация и обработка на микрофилми и Научноизследователската лаборатория по архивознание и документознание към ГУ на архивите при МС се преобразуват от 1 януари 1993 г. в Централен държавен архив към ГУ на архивите при МС. През декември 1999 г. към ГУ на архивите преминава и Държавният военен архив. От 2 май 2000 г. Главно управление на архивите получава статут на държавна агенция. С приетия от 40-ото Народно събрание на 29 юни 2007 г. Закон за Националния архивен фонд получава наименованието Държавна агенция "Архиви" и е на подчинение към Министерския съвет.