100 години от смъртта на Константин Иречек, чешки историк, деец на българската култура и политик /1854-1918/. Автор е на "Книгопис на новобългарската книжнина. 1806 - 1870" (1872), на историографското изследване, написано с подкрепата на много българи, "История на българите" (1876) на чешки и немски език и на руски език през 1878 г., като претърпява няколко български издания (1886, 1888, 1929). Това е първата цялостна българска научна история. Книгата обхваща периода от древността до 1875 г. Константин Иречек продължава да работи по темата до смъртта си. В отделен том "История на българите" (1939 г., посмъртно) са издадени неговите многобройни бележки, допълнения и нови материали. През 1879 г. заминава за София, където е назначен за главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение на Княжество България (1879) и министър на народното просвещение (11 май 1881-5 юли 1882). Има големи заслуги за организиране на учебното дело в България и за създаването на редица културни институти. Извършва няколко обиколки из страната с научна цел. Редовен член на Българското книжовно дружество (1884). Носител на първия златен медал "За наука и изкуство" от княз Александър Първи (ноември 1883). Преди отпътуването си от София през 1884 г. е награден с орден "Св. Александър" трета степен (август 1884). През септември 1884 г. той се завръща в Прага, където е професор по всеобща история в Карловия университет. От 1893 г. до смъртта си е професор по история на славянските народи във Виенския университет като основно се занимава с история на славянските народи и по-специално историята на българския и сръбския народ.