Симеон Стълпник е роден през 357 г. в Мала Азия в семейство на бедни и благочестиви християни. В детските и юношеските си години бил пастир на чужди стада. На 18-годишна възраст постъпва в манастир и не след дълго се усамотява в една трудно достъпна пещера. Заживява като пустинник и се отдава на пост и молитви. Благ и смирен Симеон се плашел от човешките похвали. Стремял се да ги отклони от себе си. Не искал да ги чува, за да не се възгордее. За тази цел решил да си изгради стълп - кула и там, на върха й да живее, та посетителите да не го смущават, да не слуша похвалите им, да остане завинаги в смирението си. Събрал камъни и от тях изградил стълп и върху него тясна килия. Към неговия стълп идвали богати и бедни, силни, слаби, учени и неуки за съвест и утеха, които поучавал на закона Господен, молел се за болните и те получавали изцеление. Симеон прекарал на стълпа няколко десетки години. Затова е наречен Стълпник. През 460 г. на 103-годишна възраст блажено умира. Свети Симеон Стълпник е почитан от народа като покровител на земеделието.

Църквата празнува този ден и в памет на неговата майка св. Марта. Първият Вселенски събор в Никея (325) определя 1 септември като начало на църковната Нова година. Вярва се, че това е дан на светците, че на него Господ опрощава греховете на покаялите се от сърце грешници.

В много краища на традиционно земеделска България за начало на новата година смятали Симеоновден - 1 септември, когато започват есенната оран и сеитба.