10 години от смъртта на Радко Радков, български поет и драматург /1940-2009/. Редактор в издателство "Народна култура" (1970-1974). Бил е преподавател по класически езици във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Основател и главен драматург на "Старинен театър". Автор е на стихосбирките "Византийски запеви" (1978, 2001, 2006), "Сонети" (1978), "Слово за Търновград" (1991), "Сонети на любовта" (2006) и др. Написал е повече от двадесет театрални пиеси, сред които "Балдуин Фландърски" (1969), "Хан Аспарух" (1970), "Патриарх Евтимий" (1975), "Сонети за Казънлъшката гробница" (1978), "Теофано" (1981), "Йоан и Цезарят" (1990), "Всенародно бдение за Апостола" и др. Носител на международната Наполеонова награда "Солензара" на френската Академия на науките (1983, 2005), на Кръста на френската Академия на науката за литература и изкуство (1985, 2005).