Добри П. Чинтулов (1822 — 27 март 1886) е български поет и композитор, роден в Сливен. До 16 си годишнина прекарва в родния си град, където посещава местното гръцко училище. Баща му е бил много беден, така че Чинтулов през 1838 г. сам заминава за Търново за да учи - успява да се самоиздържа за около шест месеца, като е и слугувал. След това заминава за Букурещ, тук учи около година и половина при учителите братя Христиди. Чинтулов отива в Одеса, след като Захарий Княжески му съобщава, че руското правителство е отпуснало няколко стипендии за българите. За пътуването му спомага Димитър Диамандиев от Сливен, живеещ в Браила. Чинтулов успява да получи стипендия и за три години завършва в Одеса околийското училище, което тогава се състояло от четири класа, по две години всеки клас. След това постъпва в семинарията, която завършва за шест години, и през 1850 г. се връща в България. От 1850 до 1858 учителства в Сливен, след което отива в Ямбол като главен учител и учителства там до 1861 г. През 1861 г. Сливенската община повиква Чинтулов пак в Сливен, където той отново става главен учител и учителства непрекъснато до 1871 г., като през тази година е избран от Сливен за представител в Цариград при изработването на екзархическия устав. След завръщането си от Цариград Чинтулов учителства още около 3 години, като сам напуска поради проблеми със зрението. До края на живота си получава пенсия. Умира в Сливен на 27 март 1886 г.