75 години от началото на международна конференция по валутни и финансови въпроси в Бретън Уудс, САЩ /1944/. В конференцията, която завършва на 23 юли 1944 г., участват 44 държави и целта й е установяване на нови международни паричнофинансови отношения между страните след Втората световна война (1939-1945). Споразумението от Бретън Уудс влиза в сила на 27 декември 1945 г. и установява т. нар. Бретънуудска система на фиксирани курсове между националните валути на страните, подписали споразумението. Според него щатският долар става основна резервна валута, установява се обратимостта му в злато по официална цена 35 долара за тройна унция (31,103477 г.) злато. Страните декларират стремежа към свободна конвертируемост на националните си парични единици и се задължават последователно да либерализират валутните си режими. В съответствие с Бретънуудското споразумение се създават Международният валутен фонд (МВФ) и Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР), известна като Световна банка, които от м. март 1947 г. започват да функционират като специализирани организации на ООН. Бретънуудската система функционира до 1971 г., когато с решение на президента на САЩ Ричард Никсън е отменена официалната цена на златото заради спада през 1970 г. на златния резерв на САЩ до нивото от 9800 тона. Решението е потвърдено от МВФ през 1976 г., когато са легализирани и т.нар. плаващи курсове на валутите.