80 години от края на Гражданската война в Испания /1939/. Тригодишната война започва на 17 юли 1936 г., когато ген. Франсиско Франко повежда разбунтували се части от испанската армия срещу легитимното правителството в Мадрид. На 16 февруари 1936 г. Народният фронт, обединяващ анархисти, социалисти и комунисти, печели изборите. На 13 юли 1936 г. представители на Републиканската гвардия убиват Хосе Калво Сотело, един от лидерите на консервативната опозиция в парламента и ръководител на дясната монархистическа организация "Обновление на Испания". Правителството отказва да привлече към съдебна отговорност извършителите на убийството. Нажежаваната от  години атмосфера на ненавист между двата основни лагера в испанския обществено-политически живот на Националния фронт и на  Народния фронт достига точката на кипене и страната изпада в пълен хаос. Това е сигналът за намеса на военните.

На 17 юли 1936 г. ген. Франсиско Франко повежда разбунтували се части от испанската армия срещу легитимното правителството в Мадрид. Първоначално въстават военните от Испанския чуждестранен легион (11 000 души) и от поделенията на Африканската колониална армия (14 000 души) в Мароко. Те бързо завладяват градовете Сеута и Тетуан в Испанска Африка. На следващия ден завземат градовете Кадис и Севиля. Начало на Гражданската война в страната. В началото й въстаниците разполагат със 150 000 души, а на страната на правителството са 110 000 войници и офицери. Първоначално за ръководител на антиправителствените сили е избран ген. Санхурхо, но след неговата смърт начело на бунтовниците застава ген. Франсиско Франко. До 21 юли 1936 г. бунтовниците установяват контрол над Испанско Мароко, Канарските  острови и Балеарските острови с изключение на остров Менорка, Северна Испания с изключение на провинциите Астурия, Сантандер, Баските и района на Каталония на североизток. Съществена помощ за републиканските сили са формираните на доброволен принцип Интернационални бригади, чиято обща численост достига около 35 000 души от 54 националности. Създадени са общо 7 интернационални бригади, които от м. октомври 1936 г. до м. октомври 1938 г. воюват на страната на републиканското правителство, като взимат активно участие в отбраната на Мадрид и другите сражения. През м. януари 1939 г. републиканската съпротива постепенно се разпада и националистите начело с ген. Франсиско Франко превземат Барселона, а през м.март 1939 г. - Валенсия. Републиката пада на 1 април 1939 г., когато ген. Франсиско Франко и войниците му превземат Мадрид. Ген. Франсиско  Франко, ръководител на партията Испанска фаланга и главнокомандващ въоръжените сили установява своята диктатура, останала непоклатима до смъртта му през 1975 г.