50 години от смъртта на Лев Ландау, съветски физик, и 110 години от рождението му (22 януари 1908) /1908-1968/. Публикувал първата си работа върху интензитета на спектрите на двуатомните молекули (1926), за първи път използва понятието матрица на плътността за математично изразяване на квантовите енергични състояния (1927). Специализира в Германия, Швейцария, Великобритания, Холандия и Дания (1927-1931), създава теорията на електронния диамагнетизъм (1930), разработва теорията на доменната структура на феромагнетиците и на феромагнитния резонанс с Евгений Лифшиц (1935) и др. По покана на Пьотър Капица става ръководител на секцията по теоретична физика в новосъздадения Институт за физични проблеми в Москва (1937), разработва каскадната теория на електронните порои в космичните лъчи с Юрий Румер (1938), развива теорията на свръхфлуидността, основаваща се на представата, че при ниски температури свойствата на свръхфлуидния хелий като слабовъзбудителна квантова система са обусловени от наличието в нея на елементарни възбуждания (квазичастици, 1941). Носител на Нобелова награда за физика за 1962 г. за неговите новаторски теории на кондензираната материя, специално за течния хелий.