Сирни Заговезни е винаги в неделя - седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни.

Празникът поставя началото на най-продължителния пост през годината до Великден. Обредността е подчинена на подготовката за този пост и носи идеята за "последно облажаване". Вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове и дъщери, внуци, за да заговяват от млечни храни. За трапезата се приготвят баница със сирене, риба, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки. На трапезата се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето (халвата) с уста. Който успее, ще бъде здрав през цялата година. Празникът е известен още и като "Неделя на Всеопрощението" или "Прошка".

На Сирни заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и навсякъде по-младите искат прошка за изминалата година и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: "Прощавай, мале, тате...". "Просто да ти е, Господ да прощава" е задължителният отговор..

Характерен за празника е обичаят "Оратници", свързан със запалването на празнични огньове. Огънят се пали от момчета и ергени, като се използва "мамуляк" (слама от царевица) и "черешовина" (кори от черешово дърво). Огънят се прескача от всички. Вечерта на Сирната неделя мъжете оповестяват заговяването за Великден, стреляйки с пушка. Със Сирни Заговезни са свързани и кукерските игри.